22.02.2015 г., 13:50

... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а...

1.4K 0 21

 

... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а...

 

 

Топла пазва, Мечо, е бърлогата.

И дъхти... на питка и на шипки.

Оскрежени са ръцете ми. По слогове

търкулнати въздишки вятър дипли.

 

И мамят. Както дънер мами птиче.

В сърцето на гората да го скрие.

Не съм ли твоя, значи, че съм ничия.

Две думи като кръст са ми просията.

 

Вади пунгия. И посипвай пепел.

Или на извор пътя именувай.

Пчелите имат прах... по клепките.

Кобилица кокичето сънува.

 

И носи... времето гърбато. 

Да водопие. И да свири с гайда.

Нашарих си полите, кат до ката.

На челото - дюкме, за да ме найдеш.

 

Дувара прескочи и към гората.

Дюкмето - сребърни куршуми.

Събуди ли ме? Сигурно е лято.

Ако ли не... убий ме само с дума.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Танюшкаааа...!Прекрасен е!!!
  • толкова е хубаво... уникално...
    и защо ли ме натъжи..
    Браво, Таня...!
  • Толкова ми е хубаво в твоя стих, Таня! Връщам се да се насладя на всяка дума, пак и пак!
    Благодаря, талантливо момиче,за красотата, която раздаваш с пълни шепи!
    Честита първа пролет!
  • Много интересно и като образност, и като емоционална палитра. Поздрав!
  • Само ти можеш да направиш далечното близко.Не прави помен на пътя, извърви го!Дълъг е.Значи е жив.

    Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...