... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а...
... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а...
Топла пазва, Мечо, е бърлогата.
И дъхти... на питка и на шипки.
Оскрежени са ръцете ми. По слогове
търкулнати въздишки вятър дипли.
И мамят. Както дънер мами птиче.
В сърцето на гората да го скрие.
Не съм ли твоя, значи, че съм ничия.
Две думи като кръст са ми просията.
Вади пунгия. И посипвай пепел.
Или на извор пътя именувай.
Пчелите имат прах... по клепките.
Кобилица кокичето сънува.
И носи... времето гърбато.
Да водопие. И да свири с гайда.
Нашарих си полите, кат до ката.
На челото - дюкме, за да ме найдеш.
Дувара прескочи и към гората.
Дюкмето - сребърни куршуми.
Събуди ли ме? Сигурно е лято.
Ако ли не... убий ме само с дума.
© Таня Георгиева All rights reserved.
