29 jun 2021, 9:35

Думата

  Poesía » Civil
574 0 0

 

Тя остана неразбрана,

нито чута, ни видяна,

тази дума, от нас изречена за нас.

 

Толкова тихо, в шепот едва,

и двамата, сякаш на себе си казали,

а тръгнали нанякъде след час или два,

щастливите мигове на две сме нарязали.

 

И тогава, отнякъде много далече,

думата чухме, един от друг двамата.

Разбрахме "Обич" бе, а след това лятната вечер,

дари ни слова, които толкова хора ги нямаха.

 

Явор Перфанов©

28.06.2021 г.

Г. Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...