29 jun 2021, 9:35

Думата

  Poesía » Civil
566 0 0

 

Тя остана неразбрана,

нито чута, ни видяна,

тази дума, от нас изречена за нас.

 

Толкова тихо, в шепот едва,

и двамата, сякаш на себе си казали,

а тръгнали нанякъде след час или два,

щастливите мигове на две сме нарязали.

 

И тогава, отнякъде много далече,

думата чухме, един от друг двамата.

Разбрахме "Обич" бе, а след това лятната вечер,

дари ни слова, които толкова хора ги нямаха.

 

Явор Перфанов©

28.06.2021 г.

Г. Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...