29.06.2021 г., 9:35

Думата

569 0 0

 

Тя остана неразбрана,

нито чута, ни видяна,

тази дума, от нас изречена за нас.

 

Толкова тихо, в шепот едва,

и двамата, сякаш на себе си казали,

а тръгнали нанякъде след час или два,

щастливите мигове на две сме нарязали.

 

И тогава, отнякъде много далече,

думата чухме, един от друг двамата.

Разбрахме "Обич" бе, а след това лятната вечер,

дари ни слова, които толкова хора ги нямаха.

 

Явор Перфанов©

28.06.2021 г.

Г. Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...