29 июн. 2021 г., 09:35

Думата

570 0 0

 

Тя остана неразбрана,

нито чута, ни видяна,

тази дума, от нас изречена за нас.

 

Толкова тихо, в шепот едва,

и двамата, сякаш на себе си казали,

а тръгнали нанякъде след час или два,

щастливите мигове на две сме нарязали.

 

И тогава, отнякъде много далече,

думата чухме, един от друг двамата.

Разбрахме "Обич" бе, а след това лятната вечер,

дари ни слова, които толкова хора ги нямаха.

 

Явор Перфанов©

28.06.2021 г.

Г. Оряховица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...