29 июн. 2021 г., 09:35

Думата

573 0 0

 

Тя остана неразбрана,

нито чута, ни видяна,

тази дума, от нас изречена за нас.

 

Толкова тихо, в шепот едва,

и двамата, сякаш на себе си казали,

а тръгнали нанякъде след час или два,

щастливите мигове на две сме нарязали.

 

И тогава, отнякъде много далече,

думата чухме, един от друг двамата.

Разбрахме "Обич" бе, а след това лятната вечер,

дари ни слова, които толкова хора ги нямаха.

 

Явор Перфанов©

28.06.2021 г.

Г. Оряховица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...