6 jun 2015, 20:57

Думи

766 0 0

Плющи порой от празни думи,
пропаст е огромна помежду ни
в очите празни не блестят лъчи,...
две мъртви и студени сме души.

 

В нощта с тихо сбогом ме прокле,
частица от сърцето ми отне
и хвърли го на хищната тъга
да го цапа и въргаля в пепелта..

 

Защо е тъй устроен днес света
с тоя стар износен механизъм,
който смазва в свойте бутала
без жал духа на любовта..

 

С времето сърцата щом изстинат
и куха тлен са нашите тела,
дошло е време да се разделиме,
пресъхнала е живата вода .

 

И гарата е вече опустяла,
замина влакът с любовта,
а аз прегръщам самотата
и бавно крача към дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...