ДУМИ

                                                              (посветено)

                              Гръдта му е земя на хищни ветрове,

                              мълчи и диша тежко в нощта

                              и лаят псета със човешки гласове,

                              а думи – нокти, разравят пръстта.

                              … И не покълва грозна злост,

                              и е червива земята, и мъртва,

                              че по нея пристъпва страшен гост,

                              увил сърцето си в кървава кърпа.

                              После? Бягайте, псета и хора,

                              защото идва неговото слово,

                              като болка промила простора

                              за да чуете бриза отново.