2 мая 2013 г., 20:37  

Думи

716 0 1

                                                  ДУМИ

                                                              (посветено)

 

                              Гръдта му е земя на хищни ветрове,

                              мълчи и диша тежко в нощта

                              и лаят псета със човешки гласове,

                              а думи – нокти, разравят пръстта.

 

                              … И не покълва грозна злост,

                              и е червива земята, и мъртва,

                              че по нея пристъпва страшен гост,

                              увил сърцето си в кървава кърпа.

 

                              После? Бягайте, псета и хора,

                              защото идва неговото слово,

                              като болка промила простора

                              за да чуете бриза отново.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...