Думи (акростих)
Колко още ще можем така
Аз и ти в думи писани само...
Тежи самотата в мене сега,
Остана ми само безкрайното нямане...
Кажи колко още думи ни трябват?
А знаеш не всичко могат да кажат.
Пресъхнах, отвътре вече е празно.
Чуваш ли... думите вече наказват...
Искам те истински (не снимка без име)
Цената? Наддавай! Няма значение...
А после... за после не искам да мисля,
Една само мисъл ще пазя – за тебе. А
Всяка казана дума е капка,
С която неволно доливаш морето
Ядно блъскащо нашата лодка,
Как ще се срещнем на разбити парчета?...
Абсурдно е... има толкова много
Думи, които нищо не казват, а
Убиват ме бавно... Вече не мога да
Мисля дори... спирам... оставам...
А беше отдавна, когато със тях
Любовта си рисувахме в стихове.
И беше... отдавна... сега само прах от
Чувства остана, и минали мигове.
Не искам вече да завися от думи
Аз бях до тук... ако можеш върни ме...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Биляна Битолска Todos los derechos reservados
