Колко още ще можем така

Аз и ти в думи писани само...

Тежи самотата в мене сега,

Остана ми само безкрайното нямане...

Кажи колко още думи ни трябват?

А знаеш не всичко могат да кажат.

Пресъхнах, отвътре вече е празно.

Чуваш ли... думите вече наказват...

Искам те истински (не снимка без име)

Цената? Наддавай! Няма значение...

А после... за после не искам да мисля,

Една само мисъл ще пазя – за тебе. А

Всяка казана дума е капка,

С която неволно доливаш морето

Ядно блъскащо нашата лодка,

Как ще се срещнем на разбити парчета?...

Абсурдно е... има толкова много

Думи, които нищо не казват, а

Убиват ме бавно... Вече не мога да

Мисля дори... спирам... оставам...

А беше отдавна, когато със тях

Любовта си рисувахме в стихове.

И беше... отдавна... сега само прах от

Чувства остана, и минали мигове.

Не искам вече да завися от думи

Аз бях до тук... ако можеш върни ме...