Думи (акростих)
Колко още ще можем така
Аз и ти в думи писани само...
Тежи самотата в мене сега,
Остана ми само безкрайното нямане...
Кажи колко още думи ни трябват?
А знаеш не всичко могат да кажат.
Пресъхнах, отвътре вече е празно.
Чуваш ли... думите вече наказват...
Искам те истински (не снимка без име)
Цената? Наддавай! Няма значение...
А после... за после не искам да мисля,
Една само мисъл ще пазя – за тебе. А
Всяка казана дума е капка,
С която неволно доливаш морето
Ядно блъскащо нашата лодка,
Как ще се срещнем на разбити парчета?...
Абсурдно е... има толкова много
Думи, които нищо не казват, а
Убиват ме бавно... Вече не мога да
Мисля дори... спирам... оставам...
А беше отдавна, когато със тях
Любовта си рисувахме в стихове.
И беше... отдавна... сега само прах от
Чувства остана, и минали мигове.
Не искам вече да завися от думи
Аз бях до тук... ако можеш върни ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
