25 mar 2012, 13:33

Думи две

849 0 3

Няма време. Колко пъти повтаряха

и всеки път все така продължаваха,

всяка една дума с устните затваряха

и после суетно сърцата утешаваха.

 

С един поглед в сърцата си стреляха,

но винаги на инат любовта си отричаха,

просълзени те всеки път се разделяха,

а всъщност колко много се обичаха.

 

Сърцата сякаш не се питаха за мнение,

като че ли само с две думи се обича –

„Обичам те” е само едно заблуждение,

а истинската любов сърцата увлича.

 

Доказвай любовта не с две думи,

а с този от сърцето – любовен зов,

защото то не изпълнява ултиматуми,

а отвръща на любовта с любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти вършиш чудо, човече!
    Прочетох и други твои неща и ще ти кажа само - пиши!
    За сведение - моята баба Ерина,Бог да я прости, майката на баща ми,
    също е родена в Западните покрайнини, имаме роднини в Преслап... а и други далечни братовчеди шетат из цяла Сърбия.
    Бъди здрав, Никица!
    Владимир
  • Прекрасен стих!
    Поздрав!
  • Думата "зов" е в мъжки род, следователно би трябвало да бъде "любовен зов". Римите ти са доста куцички и еднообразни, може би трябва да се опиташ да намериш по-подходящи. Успех!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...