Думи две
Няма време. Колко пъти повтаряха
и всеки път все така продължаваха,
всяка една дума с устните затваряха
и после суетно сърцата утешаваха.
С един поглед в сърцата си стреляха,
но винаги на инат любовта си отричаха,
просълзени те всеки път се разделяха,
а всъщност колко много се обичаха.
Сърцата сякаш не се питаха за мнение,
като че ли само с две думи се обича –
„Обичам те” е само едно заблуждение,
а истинската любов сърцата увлича.
Доказвай любовта не с две думи,
а с този от сърцето – любовен зов,
защото то не изпълнява ултиматуми,
а отвръща на любовта с любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
