Mar 25, 2012, 1:33 PM

Думи две

  Poetry » Love
845 0 3

Няма време. Колко пъти повтаряха

и всеки път все така продължаваха,

всяка една дума с устните затваряха

и после суетно сърцата утешаваха.

 

С един поглед в сърцата си стреляха,

но винаги на инат любовта си отричаха,

просълзени те всеки път се разделяха,

а всъщност колко много се обичаха.

 

Сърцата сякаш не се питаха за мнение,

като че ли само с две думи се обича –

„Обичам те” е само едно заблуждение,

а истинската любов сърцата увлича.

 

Доказвай любовта не с две думи,

а с този от сърцето – любовен зов,

защото то не изпълнява ултиматуми,

а отвръща на любовта с любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти вършиш чудо, човече!
    Прочетох и други твои неща и ще ти кажа само - пиши!
    За сведение - моята баба Ерина,Бог да я прости, майката на баща ми,
    също е родена в Западните покрайнини, имаме роднини в Преслап... а и други далечни братовчеди шетат из цяла Сърбия.
    Бъди здрав, Никица!
    Владимир
  • Прекрасен стих!
    Поздрав!
  • Думата "зов" е в мъжки род, следователно би трябвало да бъде "любовен зов". Римите ти са доста куцички и еднообразни, може би трябва да се опиташ да намериш по-подходящи. Успех!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...