SpiDer__GirL (ДеСтиНи)
30 144
4 nov 2008, 19:38

Думи, неизречени (посветено) 

  Poesía » De amor
748 0 3

Силен шум разцепи тишината,

слънцето от страх се скри.

Но на небето си оставаше луната,

която се любуваше на цветните искри.

 

По устните си вкус на грях усещах,

ръцете ми трепереха от страст.

Пред теб се спрях и те целунах, и...

нощта обгърна ни със своя плащ.

 

На вълшебна въртележка се качихме.

В компанията на милион звезди,

света любопитно преоткрихме

и държахме го за собствените му юзди.

 

Шумът от думите ми неизречени

събуди всички твои сетива.

Огън от душата ти почувствах,

вля се той във вените ми като жива вода.

 

Вятърът в косите ми намери пристан,

слънцето без страх изгря.

Прегърнах те и ти прошепнах

какво се крие в моята душа.

 

"Най-хубавият момент в любовта е моментът, когато изкачваш стълбите."

                                                                             Ж. Клемансо

 

29.10.2008г.

© ДеСтиНи Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ОК. Опитай се да естеитизираш, дори изкуствено, чувството. Направи няколко асоциации, дори отвори на случайно място - например, Екзюпери или дори Яворов, но може и някакъв кратък разказ.
  • Много искрен и чувствен стих!Хареса ми!Поздрав...продължаваи в същия дух и не се бой да превърнеш неизречените думи в изречени!
  • Този стих идва от дълбините на моята душа. Неизречени думи...Все още неизречени. Надявам се да ви хареса и ако някаде греша не се страхувайте да критикувате.
Propuestas
: ??:??