Думи, неизречени (посветено)
Силен шум разцепи тишината,
слънцето от страх се скри.
Но на небето си оставаше луната,
която се любуваше на цветните искри.
По устните си вкус на грях усещах,
ръцете ми трепереха от страст.
Пред теб се спрях и те целунах, и...
нощта обгърна ни със своя плащ.
На вълшебна въртележка се качихме.
В компанията на милион звезди,
света любопитно преоткрихме
и държахме го за собствените му юзди.
Шумът от думите ми неизречени
събуди всички твои сетива.
Огън от душата ти почувствах,
вля се той във вените ми като жива вода.
Вятърът в косите ми намери пристан,
слънцето без страх изгря.
Прегърнах те и ти прошепнах
какво се крие в моята душа.
"Най-хубавият момент в любовта е моментът, когато изкачваш стълбите."
Ж. Клемансо
29.10.2008г.
© ДеСтиНи All rights reserved.
