Думи за езика ни

ДУМИ ЗА ЕЗИКА НИ

Опитвам се да вляза в спор...

Не казвам няма да отстъпя.

Света ни е не пазен двор

и взима всякакви калъпи!

Например нашият език

е пълен само със чуждици

и в него всичко е ачик,

гъмжат във него чужди звуци!

Чуждиците намират път

и българите ги разбират,

едни се раждат други мрат

и почват да се консумират!

Под път над път у нас стоят

дошлите с робството турцизми.

А днес английски се тълпят,

с не събути кални чизми.

С дошлата у нас чужда реч,

печалба в нас ли се събира

или настъпва чужда сеч,

езика ни, че трансформира?

А с  този  пусти Интернет,

се вмъкват чуждите слова,

прескачат българския плет,

и вмъкнатото наше става!

Помисля ли, туй е добре,

езика ни забогатява,

от чужди ниви плод бере,

а нищо свое не раздава!

Щом словореда си е наш,

за български език тук става!

Не е туй нежелан апаш,

на българите носи слава!

И думите щом са цветя,

ливадата ще разцъфтява!

Ще раснат птичите гнезда

и по-добър света ще става!

 23.10.2017г. София