26.11.2017 г., 11:15

Думи за езика ни

485 0 1

ДУМИ ЗА ЕЗИКА НИ

 

Опитвам се да вляза в спор...

Не казвам няма да отстъпя.

Света ни е не пазен двор

и взима всякакви калъпи!

 

Например нашият език

е пълен само със чуждици

и в него всичко е ачик,

гъмжат във него чужди звуци!

 

Чуждиците намират път

и българите ги разбират,

едни се раждат други мрат

и почват да се консумират!

 

Под път над път у нас стоят

дошлите с робството турцизми.

А днес английски се тълпят,

с не събути кални чизми.

 

С дошлата у нас чужда реч,

печалба в нас ли се събира

или настъпва чужда сеч,

езика ни, че трансформира?

 

А с  този  пусти Интернет,

се вмъкват чуждите слова,

прескачат българския плет,

и вмъкнатото наше става!

 

Помисля ли, туй е добре,

езика ни забогатява,

от чужди ниви плод бере,

а нищо свое не раздава!

 

Щом словореда си е наш,

за български език тук става!

Не е туй нежелан апаш,

на българите носи слава!

 

И думите щом са цветя,

ливадата ще разцъфтява!

Ще раснат птичите гнезда

и по-добър света ще става!

 

 23.10.2017г. София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава тема. Но.... Забравя се автентичният ни зик. Превръща се в наречие, диалект, трудно разбираемо от говоримия. Това не е добре. Бих се радвала, ако в масово говоримите езици нахълтват българизми, но става обратното.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...