ДУМИ ЗА ЕЗИКА НИ
Опитвам се да вляза в спор...
Не казвам няма да отстъпя.
Света ни е не пазен двор
и взима всякакви калъпи!
Например нашият език
е пълен само със чуждици
и в него всичко е ачик,
гъмжат във него чужди звуци!
Чуждиците намират път
и българите ги разбират,
едни се раждат други мрат
и почват да се консумират!
Под път над път у нас стоят
дошлите с робството турцизми.
А днес английски се тълпят,
с не събути кални чизми.
С дошлата у нас чужда реч,
печалба в нас ли се събира
или настъпва чужда сеч,
езика ни, че трансформира?
А с този пусти Интернет,
се вмъкват чуждите слова,
прескачат българския плет,
и вмъкнатото наше става!
Помисля ли, туй е добре,
езика ни забогатява,
от чужди ниви плод бере,
а нищо свое не раздава!
Щом словореда си е наш,
за български език тук става!
Не е туй нежелан апаш,
на българите носи слава!
И думите щом са цветя,
ливадата ще разцъфтява!
Ще раснат птичите гнезда
и по-добър света ще става!
23.10.2017г. София
© Христо Славов Всички права запазени