26.11.2017 г., 11:15

Думи за езика ни

492 0 1

ДУМИ ЗА ЕЗИКА НИ

 

Опитвам се да вляза в спор...

Не казвам няма да отстъпя.

Света ни е не пазен двор

и взима всякакви калъпи!

 

Например нашият език

е пълен само със чуждици

и в него всичко е ачик,

гъмжат във него чужди звуци!

 

Чуждиците намират път

и българите ги разбират,

едни се раждат други мрат

и почват да се консумират!

 

Под път над път у нас стоят

дошлите с робството турцизми.

А днес английски се тълпят,

с не събути кални чизми.

 

С дошлата у нас чужда реч,

печалба в нас ли се събира

или настъпва чужда сеч,

езика ни, че трансформира?

 

А с  този  пусти Интернет,

се вмъкват чуждите слова,

прескачат българския плет,

и вмъкнатото наше става!

 

Помисля ли, туй е добре,

езика ни забогатява,

от чужди ниви плод бере,

а нищо свое не раздава!

 

Щом словореда си е наш,

за български език тук става!

Не е туй нежелан апаш,

на българите носи слава!

 

И думите щом са цветя,

ливадата ще разцъфтява!

Ще раснат птичите гнезда

и по-добър света ще става!

 

 23.10.2017г. София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава тема. Но.... Забравя се автентичният ни зик. Превръща се в наречие, диалект, трудно разбираемо от говоримия. Това не е добре. Бих се радвала, ако в масово говоримите езици нахълтват българизми, но става обратното.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...