Думи за моето детство

На нивите живота си захванах.

На крушата и люлката ми бе...

Държах с ръка фустаните на мама

 и бях едно обичано дете.

Аз гледах възрастните във ръцете

и туй което край мен майсторят,

как баба ми калцуните изплете,

женете как вретената въртят!

Във седмицата майка ми как меси

и огъня как пали във пещта,

при болест как ми правеше компреси

и още много, хиляди неща!

Как татко ми със коша носи слама

попарата как бърка след това

и как подвиква нещичко на мама

и как ми вика:"Христе, я ела!"

Обичах в судормата да остана,

да гледам,гредоредния таван

и с малките в гнездата да  да се хвана,

не винаги от другите разбран.

Когато пък  със птичките остана,

се чудех на градените гнезда.

Когато се събудех от зарана

се хващах с непознатите неща!

През лятото се хващах за остена

 да овършеем тежкия харман,

под слънцето аз гледах уморено

и виках на живота си:"Аман!"

И после щом оправехме хармана,

добитъка отивах да паса,

туй бе в деня ми мойта втора смяна,

и вклада който мога да внеса.

И ей така живота си вървеше,

и аз така със времето растях

и всичко туй ми интересно беше

и своите уроци аз не спрях!

05.01.2015г. София