Думи за моето детство
Думи за моето детство
На нивите живота си захванах.
На крушата и люлката ми бе...
Държах с ръка фустаните на мама
и бях едно обичано дете.
Аз гледах възрастните във ръцете
и туй което край мен майсторят,
как баба ми калцуните изплете,
женете как вретената въртят!
Във седмицата майка ми как меси
и огъня как пали във пещта,
при болест как ми правеше компреси
и още много, хиляди неща!
Как татко ми със коша носи слама
попарата как бърка след това
и как подвиква нещичко на мама
и как ми вика:"Христе, я ела!"
Обичах в судормата да остана,
да гледам,гредоредния таван
и с малките в гнездата да да се хвана,
не винаги от другите разбран.
Когато пък със птичките остана,
се чудех на градените гнезда.
Когато се събудех от зарана
се хващах с непознатите неща!
През лятото се хващах за остена
да овършеем тежкия харман,
под слънцето аз гледах уморено
и виках на живота си:"Аман!"
И после щом оправехме хармана,
добитъка отивах да паса,
туй бе в деня ми мойта втора смяна,
и вклада който мога да внеса.
И ей така живота си вървеше,
и аз така със времето растях
и всичко туй ми интересно беше
и своите уроци аз не спрях!
05.01.2015г. София
© Hekredel All rights reserved.
