2 oct 2005, 11:50

Думите

  Poesía
1.3K 0 0

Те са тяло
и могат да кървят и гноят,
и да се любят,
и да се усмихват в банята
на потното си отражение,
да се обличат снобски
и в дрипи,
да слагат габърчета
на стола на Мислителя
и да си играят на войници,
и да рисуват по въздуха с нокят
агресивни орнаменти,
и да текат със секрециите
по кожата,
и да вдъхват себе си
до сетно издихание,
и растят в саксиите
на грижливи призраци,
красят безветрието
и ухаят на спомен,
а тяхното племе боде
из горите непредпазливи пети,
и често крият змии,
и се плъзгат по лепкавото тяло на охлюви,
и се целуват с бързеи след дъждовете,
и се цапат със саждите зиме,
вселени във врабчета

или прелетни отлитат,

а аз ти посвещавам своите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...