8 abr 2008, 23:22

Думите

1.5K 0 8
                ДУМИТЕ

Чаках телефонът да звъни,
но защо, защо се бави,
казах си - не бива да тъжа,
ще изляза, може да забравя.
Няма да оставам нито миг
в тази малка, тясна, прашна стая,
мами ме простора с птичи вик
да избягам някъде в безкрая.
Ще се скрия - нека да звъни,
който иска, нека да ме търси,
пролетнияt дъжд навън вали,
вика ме със мокрите си пръсти.
Тичах боса, дъжд ме наваля,
вятърът разбърка ми косите,
но когато телефонът иззвъня,
втурнах се с надежда във очите.
Може би това е Любовта -
да се върне вече е решила,
ще я срещна с чиста от дъжда душа,
нищо, че пред мен е прегрешила.
Няма да разпитвам - ще простя,
раните сами ще се затворят,
нека само тихо Любовта
ДУМИТЕ предишни да повтори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шехерезада Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....