Little_Witch (Шехерезада)
12 159
Apr 8, 2008, 11:22 PM

Думите 

  Poetry » Love
1103 0 8
                ДУМИТЕ

Чаках телефонът да звъни,
но защо, защо се бави,
казах си - не бива да тъжа,
ще изляза, може да забравя.
Няма да оставам нито миг
в тази малка, тясна, прашна стая,
мами ме простора с птичи вик
да избягам някъде в безкрая.
Ще се скрия - нека да звъни,
който иска, нека да ме търси,
пролетнияt дъжд навън вали,
вика ме със мокрите си пръсти.
Тичах боса, дъжд ме наваля,
вятърът разбърка ми косите,
но когато телефонът иззвъня,
втурнах се с надежда във очите.
Може би това е Любовта -
да се върне вече е решила,
ще я срещна с чиста от дъжда душа,
нищо, че пред мен е прегрешила.
Няма да разпитвам - ще простя,
раните сами ще се затворят,
нека само тихо Любовта
ДУМИТЕ предишни да повтори!

© Шехерезада All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??