Думите

Apr 8, 2008, 11:22 PM

Poetry » Love

1380 0 8

ДУМИТЕ
Чаках телефонът да звъни,
но защо, защо се бави,
казах си - не бива да тъжа,
ще изляза, може да забравя.
Няма да оставам нито миг
в тази малка, тясна, прашна стая,
мами ме простора с птичи вик
да избягам някъде в безкрая.
Ще се скрия - нека да звъни,
който иска, нека да ме търси,
пролетнияt дъжд навън вали, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Думите

Want to read more?

Random works