15 dic 2009, 14:25

Думите 

  Poesía » Otra
512 0 14

Думите надменно си крещят,

хубаво да кажат им се свиди,

две сърца отчаяно делят

никому ненужни клетви и обиди.

 

Думите особено стърчат,

срамни тайни със години крити

се изсипват като бомбен дъжд

и един кристален свят разбит е.

 

Думите особено растат,

като вирус атакуват чувства скрити,

думите неистово болят

в мислите на нощите и дните.

 

Думите играят на раздяла,

всяка иска да е главният герой,

отдавна истината не е същата и цяла,

химера е душевният покой.

 

Думите безпомощно висят

на простора във душите свити,

имат нужда много да се проветрят

и изсъхнат, напоени от лъжите.

 

 

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??