valia1771 (Ивон)
371 11611
15.12.2009 г., 14:25 ч.

Думите 

  Поезия » Друга
559 0 14

Думите надменно си крещят,

хубаво да кажат им се свиди,

две сърца отчаяно делят

никому ненужни клетви и обиди.

 

Думите особено стърчат,

срамни тайни със години крити

се изсипват като бомбен дъжд

и един кристален свят разбит е.

 

Думите особено растат,

като вирус атакуват чувства скрити,

думите неистово болят

в мислите на нощите и дните.

 

Думите играят на раздяла,

всяка иска да е главният герой,

отдавна истината не е същата и цяла,

химера е душевният покой.

 

Думите безпомощно висят

на простора във душите свити,

имат нужда много да се проветрят

и изсъхнат, напоени от лъжите.

 

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??