Думите
Думите надменно си крещят,
хубаво да кажат им се свиди,
две сърца отчаяно делят
никому ненужни клетви и обиди.
Думите особено стърчат,
срамни тайни със години крити
се изсипват като бомбен дъжд
и един кристален свят разбит е.
Думите особено растат,
като вирус атакуват чувства скрити,
думите неистово болят
в мислите на нощите и дните.
Думите играят на раздяла,
всяка иска да е главният герой,
отдавна истината не е същата и цяла,
химера е душевният покой.
Думите безпомощно висят
на простора във душите свити,
имат нужда много да се проветрят
и изсъхнат, напоени от лъжите.
© Ивон All rights reserved.
