16 jun 2009, 12:33

Думите

1.2K 0 6

 

 

            Думите

 

 

                 В началото бе Словото. Не само.

              Те,  Думите,  са огън и вода

                     Даряват светлина, напътстват, галят,

             понякога терзаят и горят.

               Прекрасни ли са – всичко е прекрасно -

                      растат криле и литваш в утринта.

                Когато нараняват, е опасно

              и искаш да се скриеш от света.

                  И точно затова са тъй потребни -

               каквито и да са, ако са от сърце,

               прегради за да няма помежду ни,

                открити да сме  и - лице в лице -

                споделяй, не мълчи, съпреживявай,

                  че в този пъстро-скучен, просто-сложен свят,

                    тъй същностно е да не го забравим:

                     Неказаните Думи най-болят !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любител Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За жалост, думите са само прелюдия към делата!
    Поздрав за силния стих!
  • ..Браво!Много силен стих наистина!...
  • Ето,заради това-заради неказаните думи,"Словото" не е цялостно,а,разделено,фрагментирано-добро-лошо,грозно-красиво,живот-смърт..когато стане цялостно,в началото наистина ще е словото,но начало на нещо ново...извън словото...без начало и край... Поздрав!
  • Прекрасен ритъм!
    Браво!!!
  • ...И мъчители,...и самомъчители...
    Поздрави !

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...