16 июн. 2009 г., 12:33

Думите

1.2K 0 6

 

 

            Думите

 

 

                 В началото бе Словото. Не само.

              Те,  Думите,  са огън и вода

                     Даряват светлина, напътстват, галят,

             понякога терзаят и горят.

               Прекрасни ли са – всичко е прекрасно -

                      растат криле и литваш в утринта.

                Когато нараняват, е опасно

              и искаш да се скриеш от света.

                  И точно затова са тъй потребни -

               каквито и да са, ако са от сърце,

               прегради за да няма помежду ни,

                открити да сме  и - лице в лице -

                споделяй, не мълчи, съпреживявай,

                  че в този пъстро-скучен, просто-сложен свят,

                    тъй същностно е да не го забравим:

                     Неказаните Думи най-болят !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любител Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За жалост, думите са само прелюдия към делата!
    Поздрав за силния стих!
  • ..Браво!Много силен стих наистина!...
  • Ето,заради това-заради неказаните думи,"Словото" не е цялостно,а,разделено,фрагментирано-добро-лошо,грозно-красиво,живот-смърт..когато стане цялостно,в началото наистина ще е словото,но начало на нещо ново...извън словото...без начало и край... Поздрав!
  • Прекрасен ритъм!
    Браво!!!
  • ...И мъчители,...и самомъчители...
    Поздрави !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...