Думите
В началото бе Словото. Не само.
Те, Думите, са огън и вода
Даряват светлина, напътстват, галят,
понякога терзаят и горят.
Прекрасни ли са – всичко е прекрасно -
растат криле и литваш в утринта.
Когато нараняват, е опасно
и искаш да се скриеш от света.
И точно затова са тъй потребни -
каквито и да са, ако са от сърце,
прегради за да няма помежду ни,
открити да сме и - лице в лице -
споделяй, не мълчи, съпреживявай,
че в този пъстро-скучен, просто-сложен свят,
тъй същностно е да не го забравим:
Неказаните Думи най-болят !
© Любител Всички права запазени
Поздрав за силния стих!