16.06.2009 г., 12:33

Думите

1.2K 0 6

 

 

            Думите

 

 

                 В началото бе Словото. Не само.

              Те,  Думите,  са огън и вода

                     Даряват светлина, напътстват, галят,

             понякога терзаят и горят.

               Прекрасни ли са – всичко е прекрасно -

                      растат криле и литваш в утринта.

                Когато нараняват, е опасно

              и искаш да се скриеш от света.

                  И точно затова са тъй потребни -

               каквито и да са, ако са от сърце,

               прегради за да няма помежду ни,

                открити да сме  и - лице в лице -

                споделяй, не мълчи, съпреживявай,

                  че в този пъстро-скучен, просто-сложен свят,

                    тъй същностно е да не го забравим:

                     Неказаните Думи най-болят !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любител Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За жалост, думите са само прелюдия към делата!
    Поздрав за силния стих!
  • ..Браво!Много силен стих наистина!...
  • Ето,заради това-заради неказаните думи,"Словото" не е цялостно,а,разделено,фрагментирано-добро-лошо,грозно-красиво,живот-смърт..когато стане цялостно,в началото наистина ще е словото,но начало на нещо ново...извън словото...без начало и край... Поздрав!
  • Прекрасен ритъм!
    Браво!!!
  • ...И мъчители,...и самомъчители...
    Поздрави !

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...