16.06.2009 г., 12:33 ч.

Думите 

  Поезия » Философска
791 0 6

 

 

            Думите

 

 

                 В началото бе Словото. Не само.

              Те,  Думите,  са огън и вода

                     Даряват светлина, напътстват, галят,

             понякога терзаят и горят.

               Прекрасни ли са – всичко е прекрасно -

                      растат криле и литваш в утринта.

                Когато нараняват, е опасно

              и искаш да се скриеш от света.

                  И точно затова са тъй потребни -

               каквито и да са, ако са от сърце,

               прегради за да няма помежду ни,

                открити да сме  и - лице в лице -

                споделяй, не мълчи, съпреживявай,

                  че в този пъстро-скучен, просто-сложен свят,

                    тъй същностно е да не го забравим:

                     Неказаните Думи най-болят !

© Любител Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За жалост, думите са само прелюдия към делата!
    Поздрав за силния стих!
  • ..Браво!Много силен стих наистина!...
  • Ето,заради това-заради неказаните думи,"Словото" не е цялостно,а,разделено,фрагментирано-добро-лошо,грозно-красиво,живот-смърт..когато стане цялостно,в началото наистина ще е словото,но начало на нещо ново...извън словото...без начало и край... Поздрав!
  • Прекрасен ритъм!
    Браво!!!
  • ...И мъчители,...и самомъчители...
    Поздрави !
  • неказаното...запазваме в тайна само за себе си...кому е нужно да сме такива егоисти??
Предложения
: ??:??