2 dic 2007, 21:43

Думите на баба

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Да обичаш е най-благо на света.

Да чувстваш, че си ти обичан -

кръвта в теб кипи.

Теб те лесно заплених.

Без мазила и разни помади по лицето,

аз те покорих. Заедно с мен си

по женските ни сбирки, аз стоя с теб на мач.

Всичко е прекрасно, когато ме изпращаш

и целуваш по здрач!

Но винаги аз помня думите на баба,

тез нейни мъдри слова:

"Любовта на младини е сладка,

но сладкото понякога горчи,

това го, внуче, запомни!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....