2 dic 2007, 21:43

Думите на баба

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Да обичаш е най-благо на света.

Да чувстваш, че си ти обичан -

кръвта в теб кипи.

Теб те лесно заплених.

Без мазила и разни помади по лицето,

аз те покорих. Заедно с мен си

по женските ни сбирки, аз стоя с теб на мач.

Всичко е прекрасно, когато ме изпращаш

и целуваш по здрач!

Но винаги аз помня думите на баба,

тез нейни мъдри слова:

"Любовта на младини е сладка,

но сладкото понякога горчи,

това го, внуче, запомни!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...