2.12.2007 г., 21:43

Думите на баба

1.1K 0 2

Да обичаш е най-благо на света.

Да чувстваш, че си ти обичан -

кръвта в теб кипи.

Теб те лесно заплених.

Без мазила и разни помади по лицето,

аз те покорих. Заедно с мен си

по женските ни сбирки, аз стоя с теб на мач.

Всичко е прекрасно, когато ме изпращаш

и целуваш по здрач!

Но винаги аз помня думите на баба,

тез нейни мъдри слова:

"Любовта на младини е сладка,

но сладкото понякога горчи,

това го, внуче, запомни!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...