Думите са като бели птици,
думите отлитат на мига.
Те не се подреждат върху жица
и не се събират на ята.
Те проблясват в пръски на водата
и се крият между две крила –
пеперудени, през май, когато
се разлистват дъхави цветя.
Думите заспиват под листата
за да пият утринна роса.
После като пара в небесата
литват, сътворили чудеса.
Думите се раждат, щом обичаш,
думите се скриват, щом боли.
Те кинжал са, ако се заричаш
и мечта, когато нощем спиш.
Всяка дума има своя тайна,
има заклинание и код.
Сътвори от думите омайност!
Превърни ги в сладострастен плод!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »