Konstance (Констанс)
23 277
13 feb 2025, 12:11

Думите тежат ми 

  Poesía » De amor, Filosófica
81 5 7

Защо мълчиш и колко ли ще струва

навътре из душите да поровим?

Сърцето ми не иска да кротува

и делниците сиви все го тровят.

 

Че ти мълчиш, но моите въпроси

висят – като бесилки от вина са.

А след това свистят като откоси

и белези в невидима стена са…

 

А думите, ония помежду ни,

отдавна натежаха. Канари са.

Тъгата дрънка по неземни струни.

И все удържам оня бесен писък

 

на устните ми що се татуира…

Безмълвен се изтътри пак денят ми,

а в тишината всеки път умира

душата ми, ранявана стократно…

 

26.05.2023

© Констанс Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Умееш да рисуваш красиво и не толкова красиви чувства, деликатно и ненатрапчиво. Поздравления!
  • За мълчанието може да се каже много. И хубаво и лошо. Един път е злато. Отговор, макар и мълчалив. Друг път наказание, похват, който цели да вмени вина, там където обикновено я няма. Хубаво пишеш, Констанс! Поздрави!
  • Благодаря ви, че се отбихте тук - Стойчо, Георги!
  • Силно.
    Поздравявам те.
  • Поезия изтича от наранената ти душа...
    Нямам сили да те поздравя,ще замълча!♨️
  • Признателна съм за подкрепата, Мария ❤️
  • Радвам се, че си открих това поетично бисерче! Истинска наслада беше за мен да прочета! Дарбата ти свети, мило момиче!🥰
Propuestas
: ??:??