Думите тежат ми
Защо мълчиш и колко ли ще струва
навътре из душите да поровим?
Сърцето ми не иска да кротува
и делниците сиви все го тровят.
Че ти мълчиш, но моите въпроси
висят – като бесилки от вина са.
А след това свистят като откоси
и белези в невидима стена са…
А думите, ония помежду ни,
отдавна натежаха. Канари са.
Тъгата дрънка по неземни струни.
И все удържам оня бесен писък
на устните ми що се татуира…
Безмълвен се изтътри пак денят ми,
а в тишината всеки път умира
душата ми, ранявана стократно…
26.05.2023
© Констанс All rights reserved.
