velikataniki (Николина Милева)
207 6868
18 jul 2011, 10:07

...дупка в душата на просяк 

  Poesía
1378 0 25

Притиснат в ъгъла на самотата

броиш секундите на тази нощ.

Тъй бавно се изнизва и луната

над мрачния небесен кош.

 

А някога крадеше любовта

от сенките на мъчното обичане.

Събираше я в шепи от прахта

и тайничко за мен я сричаше.

 

Там някога в прозрачен дом

летяха, като изгревите дните,

надзъртаха над стария балкон,

докато изгубиха се във очите.

 

Сетне зачакал...края да дойде,

свещ си запалил, окъпан във восък,

мълком се молиш Бог да те зърне,

че си дупка в душата на просяк.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??