Притиснат в ъгъла на самотата
броиш секундите на тази нощ.
Тъй бавно се изнизва и луната
над мрачния небесен кош.
А някога крадеше любовта
от сенките на мъчното обичане.
Събираше я в шепи от прахта
и тайничко за мен я сричаше.
Там някога в прозрачен дом
летяха, като изгревите дните,
надзъртаха над стария балкон,
докато изгубиха се във очите. ...