...дупка в душата на просяк
Притиснат в ъгъла на самотата
броиш секундите на тази нощ.
Тъй бавно се изнизва и луната
над мрачния небесен кош.
А някога крадеше любовта
от сенките на мъчното обичане.
Събираше я в шепи от прахта
и тайничко за мен я сричаше.
Там някога в прозрачен дом
летяха, като изгревите дните,
надзъртаха над стария балкон,
докато изгубиха се във очите.
Сетне зачакал...края да дойде,
свещ си запалил, окъпан във восък,
мълком се молиш Бог да те зърне,
че си дупка в душата на просяк.
© Николина Милева All rights reserved.
