1 oct 2023, 21:54

Дупка в пейзажа

  Poesía
334 3 2

ДУПКА В ПЕЙЗАЖА

 

… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –

не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.

И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.

Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти!  

Кого на прага мога да прегърна или да го проводя с: – Прав ти път!

 

Да купя на Жена два метра сърма, че да притули топлата си гръд?

Да хвърлим табла, тапа и гюлбара със някой зажаднял за мен авер?

За мама – като мина през пазара, да взема лук, домати – и пипер?

И ми омръзна! – честно да си кажа, към Вечността да диря своя брод.

Аз съм огромна дупка във пейзажа! – наречена от Господа Живот.

 

1 октомврий 2023 г.

гр. София, 21, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...