Дупка в пейзажа
ДУПКА В ПЕЙЗАЖА
… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –
не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.
И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.
Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти!
Кого на прага мога да прегърна или да го проводя с: – Прав ти път!
Да купя на Жена два метра сърма, че да притули топлата си гръд?
Да хвърлим табла, тапа и гюлбара със някой зажаднял за мен авер?
За мама – като мина през пазара, да взема лук, домати – и пипер?
И ми омръзна! – честно да си кажа, към Вечността да диря своя брод.
Аз съм огромна дупка във пейзажа! – наречена от Господа Живот.
1 октомврий 2023 г.
гр. София, 21, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
