Ех душа, широко скроена...
Ех ти, блуднице, скрита в нощта!
Защо винаги нощем пристигаш?
И носиш със себеси много тъга.
Ех съдба, човешка невольо...
Ти майчице на раздор и страст!?
Отнемаш набързо на човека простора.
И с безсънни нощи даряваш го пак.
Моли се, душицо, моли се за мене.
Не позволявай аз пак да тъжа.
Надежда ми дай и обладавай...
Накарай ме пак да простя. ...