16 nov 2018, 10:03

Душа 

  Poesía
253 0 0

ДУША

Вече докрай ти се подчинявам,
разбрала, че ти си частица от Бога в мен,
непреходна, безсмъртна. Узнавам,
че ме водиш по пътя в моя ден.

Дълго влизах в двубой тежък с нея,
за да се впиша в това общество,
но тя ме връщаше със свое мнение,
винаги побеждаваше с тържество.

Без нея е празна, гола любовта ти.
Води до повече мъка, страдание,
защото любиш единствено с душата си,
а сърцето е нейно духовно създание.

Младостта понякога я не чува,
подчинена на своите емоции силни.
Взели надмощие, те тържествуват
и духовното мнение обезсилват.

Като бумеранг всичко се връща,
в болка, страдание, сринати мечти
и се търси Божественото упование,
чрез своите заклеймени души.

Който не смогне своето его да обуздае
и за целта си се продаде на дявола,
каквото и свято мисловно да желае,
то вече е най-подло продадено.

Да не се чудим на пролетите кърви,
на невидимото убийство на души.
Всичко е защото дявола върви първи,
задушава всичко, което му противоречи.

Душа, до край ти се подчинявам.
С твоята сила по пътя напреде вървя.
Надежда и душевност на всички дарявам,
за да е по-добър, без сатаната, света.

16 11 2015

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??