Вече докрай ти се подчинявам,
разбрала, че ти си частица от Бога в мен,
непреходна, безсмъртна. Узнавам,
че ме водиш по пътя в моя ден.
Дълго влизах в двубой тежък с нея,
за да се впиша в това общество,
но тя ме връщаше със свое мнение,
винаги побеждаваше с тържество.
Без нея е празна, гола любовта ти.
Води до повече мъка, страдание,
защото любиш единствено с душата си,
а сърцето е нейно духовно създание.
Младостта понякога я не чува,
подчинена на своите емоции силни.
Взели надмощие, те тържествуват
и духовното мнение обезсилват.
Като бумеранг всичко се връща,
в болка, страдание, сринати мечти
и се търси Божественото упование,
чрез своите заклеймени души.
Който не смогне своето его да обуздае
и за целта си се продаде на дявола,
каквото и свято мисловно да желае,
то вече е най-подло продадено.
Да не се чудим на пролетите кърви,
на невидимото убийство на души.
Всичко е защото дявола върви първи,
задушава всичко, което му противоречи.
Душа, до край ти се подчинявам.
С твоята сила по пътя напреде вървя.
Надежда и душевност на всички дарявам,
за да е по-добър, без сатаната, света.
16 11 2015
© Надежда Борисова All rights reserved.