20 dic 2008, 15:45

Душа 

  Poesía
504 0 3
Лек повей на вятър с дъх на омраза,
мълчание, счупено от свирепа фраза.
Куршум словесен, на пода трупът пресен,
нечия душа простреляна лежи,
гние в болката и чака да се прероди.
В безсмъртието си душата често умира
и често живот след това намира,
този кръговрат е просто парад
на душа, облечена в лица различни,
и уж е друга, но една и съща
си отива, и се връща в човешката обвивка,
нейната къща.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??