20.12.2008 г., 15:45

Душа

660 0 3
Лек повей на вятър с дъх на омраза,
мълчание, счупено от свирепа фраза.
Куршум словесен, на пода трупът пресен,
нечия душа простреляна лежи,
гние в болката и чака да се прероди.
В безсмъртието си душата често умира
и често живот след това намира,
този кръговрат е просто парад
на душа, облечена в лица различни,
и уж е друга, но една и съща
си отива, и се връща в човешката обвивка,
нейната къща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...