Душа
По колкото и пътища да бродя
и в колкото и градове да спирам,
по улиците все самичка ходя
и тебе аз така и не намирам.
Къде си, моя мъничка душице,
къде и ти самичка скиташ?
Че зная, крехка си като мушица,
а все крила над пламъците сплиташ.
И май оказа се, че аз съм слаба,
щом ти в сърцето не гориш.
Оказа се, че нищо съм без тебе, драга,
щом няма те с крила да ме дариш.¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Преслава Богданова Todos los derechos reservados
много хубаво съчетание 
