По колкото и пътища да бродя
и в колкото и градове да спирам,
по улиците все самичка ходя
и тебе аз така и не намирам.
Къде си, моя мъничка душице,
къде и ти самичка скиташ?
Че зная, крехка си като мушица,
а все крила над пламъците сплиташ.
И май оказа се, че аз съм слаба,
щом ти в сърцето не гориш.
Оказа се, че нищо съм без тебе, драга,
щом няма те с крила да ме дариш.© Преслава Богданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много хубаво съчетание