5.08.2007 г., 11:23

Душа

999 0 3

По колкото и пътища да бродя

и в колкото и градове да спирам,

по улиците все самичка ходя

и тебе аз така и не намирам.

 

Къде си, моя мъничка душице,

къде и ти самичка скиташ?

Че зная, крехка си като мушица,

а все крила над пламъците сплиташ.

 

И май оказа се, че аз съм слаба,

щом ти в сърцето не гориш.

Оказа се, че нищо съм без тебе, драга,

                                             щом няма те с крила да ме дариш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...