10 may 2008, 10:11

Душа без изход

  Poesía
639 0 0

Казват, времето лекува. Казват, всичко ще се заличи,

ще изчезне, както вълните отмиват написаното на брега.

Казват, болката отшумявала, както торнадо след буря.

А защо мен все още ме боли, защо все още се чете написаното

в душата ми, защо времето не го излекува, защо все още кърви.

Няма кой да ми отговори! Аз сама търся отговори и сама си отговарям!

Ще кърви и ще боли винаги. Както времето се мени,

така и сърцето хем ще го боли, хем ще блести.

Както вълните идват и си отиват, така и болката хем си тръгва,

 хем при първа възможност пак е тук.

Душата е подложена на безумен кръговрат.

Няма ли някоя добра ръка да я измъкне от колелото на безумието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Радкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....