Казват, времето лекува. Казват, всичко ще се заличи,
ще изчезне, както вълните отмиват написаното на брега.
Казват, болката отшумявала, както торнадо след буря.
А защо мен все още ме боли, защо все още се чете написаното
в душата ми, защо времето не го излекува, защо все още кърви.
Няма кой да ми отговори! Аз сама търся отговори и сама си отговарям!
Ще кърви и ще боли винаги. Както времето се мени,
така и сърцето хем ще го боли, хем ще блести.
Както вълните идват и си отиват, така и болката хем си тръгва,
хем при първа възможност пак е тук.
Душата е подложена на безумен кръговрат.
Няма ли някоя добра ръка да я измъкне от колелото на безумието.