Казват, времето лекува. Казват, всичко ще се заличи,

ще изчезне, както вълните отмиват написаното на брега.

Казват, болката отшумявала, както торнадо след буря.

А защо мен все още ме боли, защо все още се чете написаното

в душата ми, защо времето не го излекува, защо все още кърви.

Няма кой да ми отговори! Аз сама търся отговори и сама си отговарям!

Ще кърви и ще боли винаги. Както времето се мени,

така и сърцето хем ще го боли, хем ще блести.

Както вълните идват и си отиват, така и болката хем си тръгва,

 хем при първа възможност пак е тук.

Душата е подложена на безумен кръговрат.

Няма ли някоя добра ръка да я измъкне от колелото на безумието.