Душа е в женски род
Вечно волна-недоволна,
скитница неуловима:
вчера беше незагасващ пламък,
днес заспало зло под камък,
утре -дявол знае - мътна помътняла
влачи и помита всичко като хала,
или яхнала дъгата,
ще танцува с вятъра,
чашата ѝ все е недопита,
като волна птица идва и отлита.
слънце зимата сънува,
лятото за сняг и студ бленува,
плаче скрито в тъмнината,
смее се с очи като децата,
мъдра като вечността,
и наивна като утринна роса!
В мъжки род търсиш аналог?
кауза пердута - от трън - та на глог!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© П Антонова Todos los derechos reservados
