Душа в куплети
Душата ми в куплети безвъзвратно
като във паяжина гъста се оплете…
На мен самата даже ми е непонятно
къде се раждат всъщност стиховете…
Дали в ума, докато търсим
на задачи злободневни верните решения…
Дали в сърцето, със което ръсим
над нищетата си добрите намерения…
Дали в съня, докато спим,
летим в страна, със името „поезия”…
Дали във пролетта, щом ни облъхне
ароматът на прелестната фрезия…
Дали, дали, дали…
Дали изобщо смисъл има
дома на римите си да намеря,
щом душата ми обречена е на любов
със стиховете в топлата постеля…
Там тя, душата, във прегръдка
поетична спотаена,
над пошлостта, над суетата
винаги ще бъде извисена…
01.02.2010
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Ганчева Todos los derechos reservados
